Снежко

Отдавна бях обещала да разкажа повече за едни сладури, които правих около Коледа и Нова година. Е, дойде и този момент. Зимата още не е свършила, така че, надявам се, публикацията няма да изглежда нелепо :) Ето го и Снежко, наднича, очаквайки с нетърпение разказа за своето раждане:

 

Историята започва с един бял чорап - нов и чист, разбира се ;) Включва се ножицата, с която разрязваме чорапа на две половини.

 

И двете части на чорапа може да се използват. Т.е. един чорап - два снежни човека.  

Пълним с вълна или вата. В зависимост от това, коя част използваме, долната страна ще изглежда по един от тези начини:

 

 Затваряме отворите с помощта на игла и конец.

  

Разделяме с конец полученото "саламче" на две части: едната по-малка - за глава, а другата по-голяма - за тяло. И започваме бродирането на лицето. В началото се чудех как точно да получа релеф около устата и очите и след няколко несполучливи опита открих "топлата вода". Трябва ни по-дълга игла, с която да промушим конеца от горната част на главата /там, където е затворено "саламчето" - в момента не ми хрумва по-подходяща дума/, така че възела ще остане там. Завършваме по същия начин - отгоре. И чрез пристягане, ще оформим бузите. Понеже думите в случая не са достатъчни, надявам се снимките да внесат по-голяма яснота. Не се притеснявайте, че ще се виждат възлите. Шапката ще ги скрие.   

  

Ред е на нослето. То, естествено, трябва да наподобява морковче, затова избираме подходящ по цвят плат. Изрязаме малко триъгълно парче, зашиваме здраво, за да получм конус. Обръщаме плата, така че да скрием шева. Понеже елемента е малък тази операция е доста трудна, но все пак с успешен изход. Натъпкваме /да, това е точната дума/ с вълна, за да стои нослето вирнато :) После изравняваме основата с ножица, ако е необходимо и тук се включва моето любимо секундно гел лепило. С негова помощ прикрепяме носа бързо и безпроблемно на неговото място. Следва пришиването на очите, които всъщност са малки, черни мъниста. Постъпваме както при устата - започваме и завършваме в горния край на главата, за да получим, чрез пристягане, необходимия релеф.

  

Най-трудното свърши. Работата по лицето ще приключим  с кръгъл тампон или парче гъба и червено мастило /най-добре да е перманентно/. И така Снежко се сдоби със зачервени бузки.

  

Остава ни приятното задължение да сложим на този сладур шапка и шал. Тук е момента да благодаря на мама, която изплете няколко страхотни, топли комплекта! Нямаха си само пискюли за върха на шапките и ето как ги направих аз:

  

Накрая зашиваме или лепим /с любимото ми лепилце ;) / копчета и Снежко е готов. Симпатяга е, нали?!

 

Хубав, творчески зареден ден от мен!