27.02.2010 г.

Време е за кафе, мамо!

Един интересен начин да покажем на мама, колко я обичаме - да й осигурим чаша от любимото й ароматно кафе и свободно време, за да му се наслади! Това е моето предложение за 8-ми март, който за мен е не толкова празник на жената, колкото празник на Майката:


И понеже децата най-много се вълнуват от предстоящия празник на мама, в Детската АРТ Работилничка цялата следваща седмица ще е посветена на изработването на подарък за Нея. Освен това обявяваме и конкурс на тази тема - целта е вкъщи всички да усетят тяхното вълнение и да им помогнат в осъществяването на идеите им. А ние, ръководителите на Работилничката,  ще се радваме да видим какво са направили и с огромно удоволствие ще ги наградим с прекрасни награди :) Вълнувам се много! Този комплект, освен, че е подарък за моята майка, която много, много обичам, ще послужи и за вдъхновение на малките палаваници и техните помощници ;)

 

Ето няколко детайла от кутийката, в която са скрити  вкусни лакомства и пакет ароматно кафе. И на всички, които ще се подразнят от ръчния надпис, ще кажа, че по този начин предавам с по-голяма сила топлината и всички емоции, които валгам при правенето на този специален подарък. Признавам, че разпечатаните надписи, особено с огромното разнообразие от шрифтове, изглеждат далеч по-добре. Но понякога има и изключения - е този случай е точно такъв!

 

 Много ми се искаше да направя този комплект за предизвикателството на Шуши и Картичкофуриите - баз дизайнерски хартии, но подходящото свободно време се появи в по-късен момент. Това беше истинско предизвикателство за мен, тъй като аз съм човек, който се радва на шаренкото;) и малко изневерих на себе си, но все пак съм доволна от резултата. Дано и на мама да й хареса!

 

Обичам те, мамо!  

13.02.2010 г.

Любовта е навсякъде

Любовта наистина е навсякъде около нас. Има я и в приятелството между две съвсем малки деца. Те изразяват чувствата си в очакването на вратата на детската ясла, в радостните възгласи и усмивки при появата на другия... В общите игри... В споделянето на щастието от търкалянето в снега... Това толкова сладко приятелство ме вдъхнови да направя един мил подарък за "любимата" на моя малък син - Вени:


 В тази кутийка се крият малки шоколадови изкушения, които и двамата палавници много обичат:

 

Представяте си колко много се зарадва малката сладурана и с колко щастливи усмивки възнагради Калата :) Веселият им смях се чуваше до тъмно в градинката...

Реших да участвам с тази кутйка в предизвикателството Show me Your Love на  The Crazy Challenge



И тъй като горната част на кутийката е своеобразна картичка само с едно сърце / макар и многопластово/, надявам се да се признае за участие и в понеделнишкото предизвикателство на Картичкофуриите  - Любовта е навсякъде.

Обичайте и бъдете обичани всеки ден от годината! 

9.02.2010 г.

Нещо различно

Моята картичка за цветното  предизвикателство на Картичкофуриите

 

Много отдавна исках да направя картичка с квилинг елементи. Ето я и нея. Но да ви кажа, беше ми трудно. Навиването на елементите, лепенето, оформянето - всичко това ми отне много време. Освен това си порязах пръста при рязането на лентичките. Останалите ми здрави пръсти хич не ме слушаха... И от една грандиозна идея осъществих само малка част. Разбрах нещо важно - квилингът не е за мен! Все повече започвам да ценя всичко, което правят момичетата, занимаващи се основно с този вид изкуство.

 
В крайна сметка обаче се получи една доста интересна картичка - харесвам си я :). Тук е момента да благодаря на Деси за интересните цветове, които е избрала за цветното предизвикателство на Картичкофуриите - провокира ме да направя неща,които иначе не бих направила :). Благодарности и за Рачето, която ми изпрати прекрасни пънчвани листенца без които картичката нямаше да е същата!

  

И понеже тази картичка е посветена на любовта, надявам се на 14 февруари да предаде своето любовно послание на някоя сладка девойка, която си е избрал моят голям син ;)

 

 Пожелавам и на вас много приятни изненади през седмицата на любовта!

6.02.2010 г.

Всеки ден е празник

Да, напоследък всеки ден се превърна в празник за мен. Вчера получих страхотната картичка от Нана, а днес отново имам супер изненада. Ето я и нея:


Прекрасна е, нали! Това е неочакван подарък от една голяма сладурана  - Гери,  Блещучка /въпреки, че я познавам само виртуално, сигурна съм, че и наистина е такава :)/. Непременно се отбийте в нейния блог и поразгледайте наоколо. Ще останете възхитени от таланта й.
А аз ще се възхищавам на красивата й картичка и милите й думи! Вижте само каква подходяща картинка и какво послание ми е избрала - аз наистина съм като една майка- орлица, надвиснала над своите момчета. Само дето моите са две, но нищо не се знае - може и три да станат ;)


Благодаря ти, Гери! 

4.02.2010 г.

Съкровище

Днес съм толкова щастлива, че няма начин да не го споделя с всички - вече съм притежател на съкровище! Ето го:


Само можех да си мечтая да притежавам картичка на Нана. А сега не мога да повярвам, че това вече е факт! И то не каква да е картичка, а точно "претрупаната й картичка", по която направо се прехласнах  виртуално! Разгледайте блога й от край до край - ще видите фантастични творения, но няма съмнение, че най-прекрасното от тях е днес в моите ръце. Защото на живо е още по-красива! Не намирам думи, с които да я опиша... А, да, открих точната дума - тя е съвършена!
Нана, благодаря ти! Не просто ме накара да се усмихна, а направо полетях!


Ако някой ден започна да правя картички, като тази, то аз ще бъда много, много щастлива. Засега обаче ми е достатъчно да държа своето съкровище в ръце и да му се възхищавам!

 

Усмихнете се заедно с мен! 

2.02.2010 г.

Шапка и шал

Ако публикацията Снежко ви е харесала и ви се е приискало да си направите такъв, но нямате "под ръка" някоя плетяща мама или баба, то вече пречки пред вас не съществуват. /Само не казвайте, че времето на Снежковците е отминало - навън наваля чудесен, бял сняг, видяхте ли го?/ Знам един много лесен начин да си измайсторите топъл комплект от шапка и шал - точно като този:

 

Трябва ви някакъв по-дебел плат. Аз използвах полар. С него се работи много лесно. Ако имате два цвята - страхотно. Ако не - става и само с един. Трябва да отрежете едно по-дългичко парче за шал и друго, правоъгълно за шапка. Аз отрязах и едно парче в бял цвят за декорация. Размера ще определите според своите нужди :)

 

Ще направим на шала ресни от двете страни, а на шапката - само от едната.

 

 Следва - някои ще си помислят, шиене, но аз ще ви изненадам - лепене. Нали трябва да е много лесно, а шиенето не се отдава на всеки. Знаете вече, че си имам едно любимо секундно гел лепило, с което смело лепя всичко. Е, внимавам и аз да не  залепна за нещо ;) 
Първо залепваме бялата лента към червеното парче. Само внимавайте единия плат да е от лицевата, а другия от опаковата страна.

 

След това лепим двете странични части на правоъгълното парче една към друга. Правилото в този случай е лице към лице - за червеното парче и лице  към лице - за бялото. 
Обръщаме и подгъваме бялото парче нагоре. Дано снимките помогнат на моите обяснения.

 

Полученият цилиндър връзваме в горната част, точно под ресните. И готово - получи се шапка!
А сега да пременим и Снежко:

  

Този начин за направата на шал и шапка пригодих преди години, когато за първи път в моята  АРТ работилничка правихме с децата Снежковци. Децата се справиха, ще се справите и вие!

Хубав и усмихнат ден от мен! 





1.02.2010 г.

Снежко

Отдавна бях обещала да разкажа повече за едни сладури, които правих около Коледа и Нова година. Е, дойде и този момент. Зимата още не е свършила, така че, надявам се, публикацията няма да изглежда нелепо :) Ето го и Снежко, наднича, очаквайки с нетърпение разказа за своето раждане:

 

Историята започва с един бял чорап - нов и чист, разбира се ;) Включва се ножицата, с която разрязваме чорапа на две половини.

 

И двете части на чорапа може да се използват. Т.е. един чорап - два снежни човека.  
Пълним с вълна или вата. В зависимост от това, коя част използваме, долната страна ще изглежда по един от тези начини:

 

 Затваряме отворите с помощта на игла и конец.

  

Разделяме с конец полученото "саламче" на две части: едната по-малка - за глава, а другата по-голяма - за тяло. И започваме бродирането на лицето. В началото се чудех как точно да получа релеф около устата и очите и след няколко несполучливи опита открих "топлата вода". Трябва ни по-дълга игла, с която да промушим конеца от горната част на главата /там, където е затворено "саламчето" - в момента не ми хрумва по-подходяща дума/, така че възела ще остане там. Завършваме по същия начин - отгоре. И чрез пристягане, ще оформим бузите. Понеже думите в случая не са достатъчни, надявам се снимките да внесат по-голяма яснота. Не се притеснявайте, че ще се виждат възлите. Шапката ще ги скрие.   

  

Ред е на нослето. То, естествено, трябва да наподобява морковче, затова избираме подходящ по цвят плат. Изрязаме малко триъгълно парче, зашиваме здраво, за да получм конус. Обръщаме плата, така че да скрием шева. Понеже елемента е малък тази операция е доста трудна, но все пак с успешен изход. Натъпкваме /да, това е точната дума/ с вълна, за да стои нослето вирнато :) После изравняваме основата с ножица, ако е необходимо и тук се включва моето любимо секундно гел лепило. С негова помощ прикрепяме носа бързо и безпроблемно на неговото място. Следва пришиването на очите, които всъщност са малки, черни мъниста. Постъпваме както при устата - започваме и завършваме в горния край на главата, за да получим, чрез пристягане, необходимия релеф.

  

Най-трудното свърши. Работата по лицето ще приключим  с кръгъл тампон или парче гъба и червено мастило /най-добре да е перманентно/. И така Снежко се сдоби със зачервени бузки.

  

Остава ни приятното задължение да сложим на този сладур шапка и шал. Тук е момента да благодаря на мама, която изплете няколко страхотни, топли комплекта! Нямаха си само пискюли за върха на шапките и ето как ги направих аз:

  

Накрая зашиваме или лепим /с любимото ми лепилце ;) / копчета и Снежко е готов. Симпатяга е, нали?!

 

Хубав, творчески зареден ден от мен!